Постинг
13.10.2015 20:41 -
Порива за контрол и разочарованията
Автор: psychway
Категория: Други
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2015 16:30
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 29.12.2015 16:30
.png)
Човек е изтъкан от противоречия. Дори когато идентифицира и дефинира своите желания, дори когато ги следва, може да попадне в капана на терзанията и съжаленията за онова, което не е успял да преживее, за пропуснатото.
Възможно ли е всъщност да живее така, че да не изпитва съжаление за посоките в които не е успял да поеме? Как се случва така, че изпитва съжаление или обратно – удоволетворение?
Когато преживеем нещо (дори в рутинното ежедневие), обикновено последва процес на осмисляне при който преживяното се сверява с представата за това как е трябвало да бъде изживяно. И ако има разминаване, възниква разочарование, а от там и съжаление.
На пръв поглед спасението от разочарованието изглежда лесно - просто започваш да живееш според своите представи и проблема е решен.
Обаче, дори когато можем да чуваме нашите желания, знаем как трябва да живеем, следваме това знание и живеем „правилно“ у нас има и други желания, които често ни дърпат точно в противоположната посока. И колкото и да се опитваме да се оттървем от тях и да си затваряме очите за тяхното съществуване те не изчезват. Нашите вътрешни мотиви са противоречиви. Както и да се движим – в „правилната” посока или не, някаква наша част винаги ще иска да отиде в противоположната. Т.е винаги е налице възможността за неудоволетворение на някаква част от нашите желания, а от там разочарование и съжаление.
Ако допуснем, че по някакъв начин все пак сме успяли да проживеем да речем ден “правилно“, точно така както желаем, тогава се сблъскваме с нашите амбиции. Обикновено никога не ни е достатъчно всичко да е добре и правилно. Нашето самомнение винаги ни следва по петите, скептично оценявайки достигнатите резултати и задейства нова вълна на съмнения и тревоги – все ни се струва, че заслужаваме по-вече, отколкото имаме, а ако не заслужаваме сме длъжни да го заслужим. И така проживяния правилно ден пропада, защото идеала не е бил достигнат. От гледна точка на амбициите винаги има още едно стъпало, което можем да преодолеем, но още не сме.
И въпреки това все пак се случва в нашия живот за някакъв кратък отрязък от време да живеем без страхове и упреци, без съмнения и съжаления. Изпитваме чувство на дълбока съгласуваност със ставащото. Обичайните противоречия затихват и усещаме, че живеем както „трябва”. И дори да си спомняме за нашите желания в друга посока те ни се виждат толкова малки и нищожни, че дори не заслужават да съжаляваме за тях.
Всъщност ако се замислим, със сигурност ще установим, че всичко ценно и приятно се случва там, където не сме го чакали и не сме полагали никакви специални усилия.
Единственната възможност да се избави човек от съжаленията е там, където рядко някой рискува да отиде, защото там му се налага да се откаже- посред бурята, да пусне щурвала, да остави всякакви претенции за контрол над ситуациите
До тогава, докато нашата личност се стреми с всички сили да съхрани контрола, ние сме обречени на съжаления и разочарования - непосредственно следствие от илюзията за контрол.
Няма коментари
