Прочетен: 803 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.10.2015 22:08
Удоволствието от живота се усеща, тогава когато човек върви в своите посоки, направлява сам своите стъпки, набелязва и следва своите цели..... КАК обаче реално да определи каква част от неговите виждания, мисли, копнежи, желания, цели са действително негови и каква част привнесени, добавени отвън? На къде да върви?
Част от хора са били толкова послушни в детство си, че по една или друга причина, в процеса на научаване и израстване или поради стечение на обстоятелствата, изцяло са приели внушените от родители, училище, общество ценности, които на практика не са били техни. Те самите по природа са били други, но са се вслушали в значимите фигури, по някакaкъв начин са се променили, преобърнали са душата си с послушанието. След това са порастнали такива хора.
В някакъв момент обаче, рано или късно започват да се чувстват нещастни. В крайна сметка човек не може да избяга от природата си (а и старите добре усвоени и работещи в миналото модели вече не вършат работа). Често тогава настъпват кризисните периоди в живота.
Ако човек всъщност има друга природа, различна от тази, която мама и татко някога са искали, то в един момент му става много сложно да намери себе си, защото той просто никога не го е правил, не е тренирал това, никога не се е борил за себе си. За да определи коя част от него е негова и коя не, за да намери своя път, за да открие своето предназначение в такъв момент, на практика човек трябва отново да стане себе си, отново да стане силен. Да разбере кой е, какво иска, накъде иска да върви, какво е предназначението му.......
Но в началото „СЪМ АЗ“, а после това което,“ Аз харесвам“, „Аз обичам „, „Аз искам“
А ако няма „Аз“, а „Ние“ – ние семейството, ние групата, ние обществото, ние ....., то тогава на практика няма да има открояващо се мое, напр. желанието няма да е моето желание, а нашето желание – някаква осреднено желание и т.н.
В процеса на изграждане на личността, на усвояване на норми и правила у всеки човек се формират пропорции на „Аз“ и „Ние“. Дори в най-стабилния, устойчив човек има „Аз“ и „Ние“, но при него напр. „Аз“ е 90%, а „Ние“ 10%. А послушния човек, никога не е имал възможност да развие своето „Аз“. Родителите, училището, обществото не са го научили да го прави, не са помогнали на развитието на Аза, на личността, а напротив попречили са това да се случи. Помагали са на развитието на Ние. И това е много характерно особенно за поколението което към момента е в средна и над средната възраст (поради характера на обществото и ценностите в миналото), както и за хора израстнали в среда от значими възрастни възпитани по този начин и с ясно изразени устойчиви концепти. Хубаво е, че в наши дни е налице известна промяна в това отношение. Има нагласи в образованието, самото общество, част от родителите са готови за това да подкрепят детето в изграждането на неговото „Аз“.
Ако се върнем обаче при хората за които е трудно да намерят себе си, в които има превес на ‚Ние“ - първата стъпка би могла да бъде установяването на „Аз“. Например ако „Аз“ в съотношението сега е 10% , то да да стане 15%, след това 20%. Това обаче е процес и не е възможно да се случи рязка промяна. Изисква време и усилена работа. На практика може да продължи през целия живот.
Колкото повече в човека се установява „Аз“ – 20%, 30%, 40%, толкова повече реално ще може да открива себе си, своите мисли, желания, предназначение, да поставя и преследва свои собствени цели.
Затова главните, дори всички усилия е необходимо да се насочат натам.
„Аз“ това е вътрешна сила, усещане за себе си, усещане на своите желания. В някаква степен това е и отстояване на себе си, противостояние на другите, другите, които са „Ние“ ориентирани и обикновено получават дивиденти под маската на „Ние“ (ние семейството, ние партньорите и т.н.) и никак не им е угодно да има някой силен „Аз“ наоколо.
Когато в съотношението „Аз“ стане 90%, няма да има нужда човек да мисли за предназначението си, да се лута в търсения, тогава всичко ще бъда ясно, ще му бъде известно. И то ще бъде следствие, резултат от причината – намирането на „Аз“, намирането на себе си. Едва когато съотношението „Аз“ – „Ние“ стане 75:25%, човек започва да усеща някаква вътрешна стабилност и сигурност. До този момент изпитва големи съмнения и противоречия.
А после от 75% до 90% вече знае отговорите на своите въпроси, усеща силно, стабилно себе си и своите позиции, виждания, желания, цели.
