„Поредица от подеми и спадове“ – едно от описанията на човешкия живот, което ни хрумва, обикновенно след някой негов не толкова позитивен обрат. В крайна сметка действително, движещия се по линията на живота си човек непрекъснато се намира на някаква позиция на изкачване или спускане, посоката е винаги нагоре или надолу. Непрекъснато се намираме във фаза на подем или във фаза на спад, като това не подминава нито една от четирите жизнени сфери. Твърде рядко се случва обаче в хода на ежедневието да се замислим за това. Много често човек включва автоматизми в мислите и действията си и по този начин съвсем неосъзнато ускорява процеса (който вече е започнал) на движение нагоре или надолу, оставяйки се на….. инерцията.
Всъщност и подема и падението в някаква степен са подвластни на инерция. Ако си все още в подема, дори да правиш неправилни неща, благодарение на инерцията ще се поизкачваш още малко, още известно време.
Ако падаш, дори да започнеш да правиш правилни неща, все още ще продължиш да падаш известно време, отново заради инерцията. Правилните действия биха противостояли и отнели от скоростта по инерция надолу, но едва определено количествено натрупване би осуетило движението и би довело до обрат.
Инерцията е процес, който се установява трудно, трудно започва и също толкова трудно спира. А самата тя е ключов момент по отношение на пиковите състояния в живота. Познанието за нея може да даде обяснение за много от ситуациите в които усилията ни изглеждат безрезултатни или резултатите изглеждат безусилни.
Колкото до непозитивните обрати, паденията идват за да ни научат да ценим, това което имаме в периодите на подем (и да се отнасяме подобаващо към него). Те са наши учители. Нужни са за да можем следващия път още по-високо да се вдигнем и да ценим достигнатото.
Хубавото е, че всяко падение е преди ......следващото стъпало. И ако не се изплаши и запомни уроците си, човек може да се изкачи на неподозирани по-рано височини.