Постинг
19.06.2016 16:44 -
Миражите на любовта
Автор: psychway
Категория: Други
Прочетен: 518 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2016 08:39
Прочетен: 518 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.06.2016 08:39
Любовта е сложно чувство. Едва ли има някой, който не се е озовавал в плен на нейните миражи – състояния и чувства, които много я наподобяват и на пръв поглед изглеждат идентични, но подложени на житейските предизвикателства не успяват да устоят и се превръщат в нещо друго, често напълно противоположно и съвсем не толкова желано.
Макар и коренно различни , любовта твърде често се бърка със състояниянието на влюбеност. Влюбеността е щорм, буря за тялото и за ума - пеперуди в стомаха, трескава възбуденост и ....пълно идеализиране на другия. Не случайно я сравняват с лудост. Човек вижда действителността през розови очила, всичко е толкова идеално и на мястото си, че не е за вярване. При влюбенността оставаме слепи за недостатъците на другия. Витае някаква нереалистична идиализираност, която кореспондира с неосъзнатост и бурни, по-скоро повърхностни преживявания.
Понякога влюбеността е просто стадии, предхождащ стадия на любовта. В противовес на влюбването, любовта е спокойствие и дълбочина на преживяването. Любов е когато освен достойнствата, разбираш и виждаш недостатъците на другия и те по никакъв начин не са в състояние да повлияят чувствата. Когато човек е на стадий любов е налице осъзнатост, има яснота по отношение на това, какво е сега и какво ще остане след влюбеността. Любовта е мъдрост. Без мъдрост не може да се обича. Без мъдрост може да има само влюбване.
Любов и влюбеност може да има не само по отношение на хората, а и по отношение на работа, любимо занимания…. Любовта е свързана с вярност. Ако има истинска любов към нещо/ някой, друго не е в състояние да те привлече. Истинската любов дава огромна сила. Не ти е страшно. Не се боиш да си тръгнеш от това, което не обичаш, от работата, която не обичаш, от спорта, който не ти допада и т.н. за да бъдеш при това, което обичаш. Ако човек не е готов за това, значи просто има само харесване, но не и обич, не и любов.
Друг любовен мираж е привързаността. Много често привързаността се бърка с любов. Нещо по-вече, ако любовта се превърне в привързаност, значи е имало само илюзия за любов. Просто са се срещнали двама души, боящи се от своята самота и са започнали да (си) играят на любов. Но дълбоко вътре в себе си са се стремяли към привързаност.
Хората се боят от самотата. У тях са формирани нагласи за това, че когато са сами всичко губи смисъл, а когато са с някого са заети и осмислени. Склонни са да придават на всичко случващо се изкуствен смисъл. Не могат да живеят заради себе си и затова започват да живеят заради някого. Неможейки да намерят своя вътрешен център, те го търсят отвън, в другия. Такъв е механизма на привързването. Когато човек е привързан загубва своята самота, но загубва и всичко останало. Загубва себе си, отсъства, няма вътрешен център. Същевременно с това се случва и още нещо - опитвайки се да бъде независим, превръща другия в своя собственост (за да не загуби центъра си), а в отговор на това другия прави абсолютно същото. Започва игра на собственичество, която е далеч от идеята за любов.
Любовта е свобода. Но едва когато човек опознае своята вътрешна същност, усети и намери своя вътрешен център, когато е достатъчно смел за да може да бъде сам, може да раздели живота си, себе си, своята любов, щастие, тишина с някого и да бъде свободен, независим. Преди това обаче, трябва да го има, да се открие, трябва да бъде. Едва тогава може да се споделя.
Някъде, чак след това, може да има любов.....Истинска!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари