Това, че успехите и паденията са характерен белег на живота е ясно за (почти) всеки. Многообразието от назидателно мотивиращи сентенции на тази тема са превърнали житейската мъдрост в клише от което рядко се отива по-нататък. За успехите е ясно. Те се преживяват лесно. Болезнени и травматични са паденията. Освен правилния поглед върху тази „тъмна страна“ на живота, загатнат в цитираната най-горе неизбежност, съществен, дори много по-съществен от прозрението за нормалност на явлението се явява въпросът Как?, а именно Как да посрещнем падането? и Как да се изправим след него?
  Всеки който се е занимавал сериозно със спорт (какъвто и да е вид, но най-осезателно в бойните изкуства) знае, че първото нещо, на  което те учат в него е как да посрещаш удари, как да падаш (как да губиш), как да се изправяш и как да продължаваш играта в последствие. В живота обаче никой не те учи на това. Научаването остава задача за самостоятелна работа. При това за любознателни.  Готови рецепти няма. Трябва да си достатъчно наблюдателен, търсещ, рефлексивен и мотивиран за да съумееш да откриеш отговорите и да се ползваш от тях. Що се отнася до щастливците, запознати с правилата и  законите за посрещане и понасяне на загуби в спорта, остава им само да ги преведат на езика на живота и да се научат да се ползват и съобразяват с тях. Това „само”, обаче също се оказва доста сложно. Да умееш да правиш паралели между различни сфери от живота, да откриваш всеобщи закономерности, да достигаш до правилни изводи, съотнесени към себе си и заобикалящия те свят никак не е елементарна задача.
  Има и друго - днешните отговори не са непременно решения на утрешната затруднена ситуация. Макар, че всичко е подчинено на законите на вселената, съотнесено към конкретния човек търпи определени вариации. И това прави задачата още по-заплетена и уникална.....разбира се за поелите предизвикателството и.
  Интересен е и друг въпрос – Защо всички падат, но някой съумяват да се изправят и да продължат, а други остават там, където са паднали? Защо за някой е по-трудно да се изправят? Отговорите може да са много и специфични, но един елемент винаги присъства в съумелите да се изправят. Някой го наричат хъс, други инат, трети жизненост, непримиримост....... или най-общо страстност. Тъкмо тя остава между редовете на решението на задачата. Тук отново се стига до  най-същественият въпрос от всички въпроси - Как? Как да я открием? Как да я събудим в себе си? Как да я насочим в посока на съзидателност? И не по-малко важният, може би най-важният, свързан с нея - Как да я възпитаваме?