Една от основните причини, парализиращи действията на човека, що се отнася до вземане на важни жизнени решения е стремежа за 100% -на застраховка на бъдещето, независимо за коя сфера на живота става въпрос.  Затова и болшинството от хора, дори бивайки наясно кой би бил техният правилен ход в този момент от живота им (било то в сферата на контактите, партньорските отношения, работата и др.), не набират смелост да направят необходимите стъпки, търсейки пълна, 100% гаранция за това, че усилията им ще доведат до очакван резултат и безболезнено бъдеще. Случва се така, че макар да усещат осезателно невъзможността да продължат напред при настоящите обстоятелства, зациклят между многото „ако“-та , касаещи предстоящето. Опитвайки се хем да решат възникнал проблем, хем да подсигурят липсата на такива в бъдеще, попадат в лабиринт на  безисходност, който още по-вече подсилва затруднената им ситуация.
  Но, човек не може да контролира бъдещето. Няма такъв универсален ход, който да реши настоящето и да подреди като по конец бъдещите обстоятелства.  Може само с подходящи избори и действия, да се създадат предпоставки за по-благоприятно развитие в една или друга посока.
  При попадане в етапи на застой, успешен би могъл да бъде постепенният подход и малките крачки по отношение на най-необходимата за решаване ситуация. Разбира се възможни развития в други посоки е необходимо да се обмислят и предвидят, но на фокус трябва да остане актуалното сега. Важно е да вървим към онези наши решения и действия, които ще ни стабилизарт в този момент от живота ни. Бъдещето е неизвестно. Утре може всичко да се промени.
  Добре е човек да си дава сметка до каква степен може да повлияе на нещата край себе си, до каква степен е по силите му да ги промени, предвиди и контролира. Що се отнася до неизвестното, то изисква от нас правилна настройка, смелост и адекватен подход. Готови решения за него няма.  Както се казва - да правим каквото трябва, пък да става каквото ще.