Да се поиска направо нещо от другия, може да се окаже много сложно – и ясно трябва да признаеш своите желания, и силно да ги произнесеш, и да си признаеш, че се нуждаеш от помощ и да бъдеш готов за отказ, и да бъдеш готов за последствията от своята молба и да си готов за това, че в крайна сметка ще трябва да се разплатиш за нея.
   Да молиш е сложно – това е голяма отговорност, независимо от мащабите на самата молба. Затова тук на помощ идват манипулациите – от най невинните до съвършено наглите. Манипулирането е начин да се получи нещо от друг човек, без при това да се понесе отговорност. Човекът сам започва да изпълнява желанието, а на манипулиращият му остава само да се съгласи милостиво с него. Ако случайно един механизъм не сработи, на помощ могат да му се притекат цял арсенал себеподобни Ласкаене, заплахи, обиди, плач, драматизъм от типа „ти мен не ме разбираш...”, капризи, истерии, подмолно индуциране у другия на желания и настроения; поведения от типа „ни лук ял, ни лук мирисал” и т.н...
   От психологическа гледна точка, в манипулациите няма нищо лошо или опасно за душевното здраве. Опасна е безотговорността на манипулатора, когато сам не осъзнава, това което върши, когато вярва в искренноста на своите чувства и в своето поведение вижда само естествена реакция и никаква вторична изгода.
  Детето се учи да манипулира напълно съзнателно – то вижда как манипулират него самото и как се манипулират един друг родителите му и само, тихичко започва да използва тази стратегия за въздействие. Но с времето забравя, че сълзите са нужни за да предизвикат жалост и продължава да плаче „искренно”, като че ли действително му е зле, като че ли не става въпрос за банално изпълнение на желание, а за трагедия от шекспиров мащаб.
  Тъкмо вярата в драматизма на своето състояние и преживяване е нещо „лошо” и глупаво.
  Извън ситуациите при които става дума за собствена слабост, страх или нежелание да се признаят собствени желания, неумение и нежелание да се носи отговорност за себе си и собствения си живот, манипулациите са вредни. В смисъл на това, че способстват човек да живее живота си, оставайки непораснал, отказвайки се от развитие и помъдряване.
  Манипулациите са вредни и в близките отношения между хората, когато за тях е важно да ги съхранят и запазят. Особенно в отношенията мъж-жена, когато става въпрос за значима връзка, за опит да се построят хармонични и здрави отношения. В този случай всяко манипулиране е разрушително.
  Не са препоръчителни манипулации и при възпитанието на децата. Разбираемо е, че в някой случаи е невъзможно без тях, но колкото по-малко са, толкова по-голям е шанса детето да съхрани своето душевно здраве и да премине щастливо през всички отношения в живота.
  И нещо важно: Ако се манипулира стратегически и осъзнато, с ясно разбиране на своите цели и съхранение на вътрешната си цялост в манипулацията няма никаква вреда, освен за самия манипулатор.
  Има и друга страна на манипулациите: Шантаж, лъжи, натиск чрез жалост или от гордост сработват само тогава, когато попаднат в благоприятна почва – когато човек е слаб, зависим от мнения, жал му е за себе си, когато самооценката му е уязвена, когато е сляп, лишен от всякаква осъзнатост. Колкото по-силен е вътрешният конфликт, толкова повече са слабите места у него, толкова по-лесно може да се манипулира. Безмислено е да се обиждаме на манипулатора – на себе си трябва да се обиждаме, а на манипулатора да благодарим за получения урок.