Едно от нещата, които човек най-много прави е да избира. Ежедневно, многократно сме изправени пред множество избори. На практика непрекъснато правим избори – от елементарни до съдбовни. От това какви дрехи да облечем, с какво да се нахраним, по какъв начин да стигнем до определено място, на кого да звъннем по телефона и т.н. ... до това каква професия да изберем, кой да бъде до нас, къде да живеем и пр. И от всеки направен избор, зависят последващите ни стъпки.
  Човек непрекъснато избира. Затова едно от най-важните умения в живота е способността да се ориентира в това, коя от всички възможности да избере, на какво да каже „Да“.  
   Не по-малко важно е обаче да знаем, какво Не искаме за себе си, какво Не трябва да избираме, какво Не трябва да правим... Човек трябва добре да познава своите „Да“-та, но още по добре, трябва да познава своите „Не“-та. Защото с всяко казано „Да“, всъщност казваме хиляди „Не“-та.
  Очертаването на параметрите на „Да“-тата и набелязването на „Не“-тата е постоянен процес. В него винаги настъпват промени и обновления. Нашата съдба се решава в моментите на вземане на решения. Това, което сме във всеки един момент от живота ни е предопределено от взетите от нас по-рано решенния.
  Но, за да бъде процеса креативен е важно да сме в непрекъсната обратна връзка, относно последствията от взетите решение. Умението да гледаш напред е лишено от стойност, без умението да виждаш назад.  Тъкмо двете взети заедно, ще очертаят нашите „Не‘-та и „Да“-та, ще формират последващите ни стремежи и евентуалните пътища за достигането им.