Негативните емоции у човека са в основата на преживяването за непълноценност, неуспешност, нещастност. Свикнали сме да гледаме на тях като на даденост, като на нещо с  което сме се появили на бял свят, което притежаваме още от раждането.
   Всъщност болшинството от негативни емоции се усвояват.
  Казват, че има само два страха с които детето се ражда – страх от силни звуци и страх от падане. Всички останали страхове, всички негативни емоции са придобити. Болшинството деца усвояват тези отрицателни емоции, например от своите родители или значими за тях възрастни в периода на израстването им. Те са резултат от детският опит на човека във възрастта до 6 години. Когато видите нещастен възрастен, всъщност виждате нещастно дете на възраст до 6 години. Нещо се е случило с това дете, в тези години на оформяне и установяване, когато то е било най-уязвимо, най-открито към външни влияния.  Обстоятелствата и отношенията са били такива, че детето ги е усвоявало отново и отново до момента в който се е научило да чувства и мисли в негативна посока. Постепенно негативните емоции са се преврнали в автоматична реакция. Има някакъв външен негативен стимул и автоматично на него възниква негативна реакция.
  Една от главните причини за възникване на негативни емоции от различен спектър е деструктивната критика. Като правило, децата се нуждаят от упора и позитивно подкрепяне от страна на своите родители. Когато родителите често критикуват детето в такава нежна възраст, скоро у него се формира убеждение, че нещо с него не е както трябва. И тъкмо това усещане, че нещо не е както трябва, че „аз съм лош/лоша“ влиза в подсъзнанието и се превръща в ментална програма. В зряла възраст човек много по-лесно може да се освободи от негативен опит, може да го отхвърли от себе си, да се опита да го рационализира, или по някакъв начин да си го обясни, но детето няма такива варианти за справяне. И когато видите възрастен човек с емоционални проблеми, това е резултат от деструктивна критика, която той е възприел в детска възраст.
  В основата на  емоционалните проблеми у възрастните стои и недостатъка на любов в детството. Детето разцъфва като цвете, ако има любов. На децата им е нужна любов, разбиране, подкрепа за да разцъфнат, за да израстнат, чувствайки се силни, позитивни, за да бъдат доволни от себе си и от своя живот. За да се чувстват по този начин са нужни три условия:

• Родителите трябва да обичат самите себе си. Ако някой родител не обича самият себе си у него няма да има любов, която да предаде на своите деца. Невъзможно е да обичаш някого повече отколкото обичаш себе си.
• Родителите трябва да се обичат един друг. Децата научават за любовта, гледайки какво се случва около тях. Те наблюдават как се отнасят един към друг техните родители. Казват, че най-доброто което родителите могат да направят за своето дете е да се обичат един друг. Когато детето расте в такава атмосфера, то се чувства в безопасност и започва да обича родителите си и самото себе си.
• Родителите трябва да обичат децата си. За жалост има случаи в които нещата не стоят така. Когато детето счита, че родителите му не го обичат в достатъчна степен му се струва, че навярно не е достойно за тяхната любов. Това чувство на собствена недостойност, на незаслуженост за любов се явява причина за много проблеми в бъдеще.

   Друг източник на трайно формирана негативна нагласа е чувството на вина. То се явява една от най-разрушителните емоции, която можем да си представим. Вменяването на вина е успешен инструмент за манипулиране и контрол. Вината инфектира емоциите на човека и го подтиква да се чувства негативно, да е настроен негативно по отношение на себе си и заобикалящия го свят, понякога в продължение на целия му живот.
  Зараждането на чувството за вина отново се корени във възпитанието. Често родителите ползват вината като инструмент на наказание спрямо децата си. Вината е много лек начин да бъде накарано детето да се чувства лошо. При това тя може да бъде имплантирана много фино. Понякога само един поглед е достатъчен за да бъде накарано то да се чувства виновно.  Ако детето расте в среда в която родителите са го наказвали често, използвайки вината, то пораствайки и ставайки само родител, освен че усвоява негативната нагласа, много често използва вината като инструмент при възпитанието на собствените си деца и по този начин модела се мултиплицира.
  Отправната точка в справянето с негативните емоции е разбирането от къде са се взели. От къде се е взел страхът, завистта, гнева, ревността и т.н. от къде идва всичко това. Фактът, че болшинството от тях са усвоени, че човек се е научил на тях в хода на израстването си, сам по себе си говори за това, че на същият принцип, на тяхно място биха могли да се усвоят позитивни емоции и позитивни способи на мислене, които от своя страна да формират позитивно възприятие по отношение на себе си, чувство за пълноценност и предпоставки за успешност.