Възможен източник на страдание е и неразбирането. Хората с развита душа страдат от неразбиране на причинно-следствените връзки. Когато не разбира защо дадено нещо се случва или е така, а не иначе, човек започва да изпитва страдание. Когато успее да стигне до онова ниво, в което се ориентира и разбира в причините за всичко, което му поднася живота в различните си аспекти,  страданието престава.   
   Има хора, у които въобще не възникват въпроси. В този смисъл те не изпитват дискомфорт и страданието им е далечно. Страданието е свързано със задаването на въпроси и търсенето на отговорите им. Хората, които страдат, си задават въпроси, искат да разберат защо дадено нещо е така, искат да разберат причинно-следствените връзки, но все още не ги рабират или разбират някои, а други не. Ако нещо е така, то винаги има причина, причината също си има причина и т.н
   Има и друг тип хора, които си задават въпроси, но за тях това не е свързно с болезнени преживявания. За тях търсенето на отговори е удоволствие. Това са хора, които добре се ориентират в причините и техните следствия. Виждат, че нещо е такова, каквото е, разбират защо е така и защо не би могло да бъде по друг начин, и че всъщност тъкмо така трябва да бъде. Напр., виждат, че там е мръсно и знаят, че това е така, защото не са почистили, и че бивайки непочистено, съвсем естествено ще е мръсно.
   Когато човек гледа на някои моменти от живота си, страда, защото счита, че нещо не е така, както трябва да бъде. А когато разбира, че така както е, така и трябва да бъде, картината става цяла, всичко си е на мястото и няма причина за страдание.
   Този процес на разбиране всъщност е инструмент, ключ към не-страданието. Задълбоченото разбиране и цялостния подход са важна стъпка към не-страданието. Същевременно търсенето на причини и дълбаенето в тях може да е много болезнено, но може да бъде и много голямо удоволствие. Можеш да се ровиш в причините, бивайки нещастен и може да се ровиш в причините, бивайки щастлив. Разликата е в степента на разбиране. Естественото развитие на процеса минава през трите състояния. Затова и хората са различни - има хора които още не страдат, такива които страдат и такива, които вече не страдат.
   И на разбиращият много неща не му харесват, но когато съумее да си обясни нещата и да види, че така и трябва да бъде започва да се радва, да се чувства щастлив, въпреки обстоятелствата. За такъв човек как трябва да бъде е много по-важно от това как му се иска да бъде.