Лъжливите представи и наивната самоувереност водят до постоянни сблъсъци с живота. Вярваме, че познаваме пътеката към щастието и с цялото си упорство се стараем да преминем през нея. На някой им се отдава да сигнат по-далеч, а други се опират в стената още на първия завой. Колкото по подробна е картата на живота и колкото по-детайлни са приложените към нея инструкции, толкова по-бързо човек ще попадне в пропаст, следвайки нейните указания.

   Грешката винаги се заключава в това, че се опитва да подчини своя индивидуален и уникален живот на стандартизирани мерки и решения. Няма двама еднакви човека на земята, следователно нито един известен маршрут гарантирано не би могъл да се приложи с успех. Личния път, собствения път на човека е винаги в неизвестността.

   Но именно тази грешка често се случва – опитваме се да намерим готови рецепти за щастлив живот и чисто механично да се възползваме от тях. А после с все сили се държим за усвоените идеи и убеждения, докато ни издърпват „чергата изпод краката“.

   Казано по друг начин, не подхождаме към живота, като към неизвестен процес в който има предизвикателство, риск, научаване, развитие, израстване. Винаги заемаме позицията на „разумния човек“, който знае или може да узнае всички отговори и е готов със затворени очи да премине през своето собствено минно поле, доверявайки се на нечии съвети и теории.

   Например, голяма част от проблемите в отношенията възникват именно поради непрекъснатите опити да се следват някакви предписания. Сценарият общо взето е ясен. Отначало хората се опитват да построят отношения по книжен сценарий. Няколко пъти неуспяват и ги прекъсват. След това търсят специалист (не дай си боже да попаднат на  „специалист“, точно такъв с кавичките), консултират се и следващите си отношения вече се опитват да построят по научен сценарий. Вместо да позволят на реката спокойно да си тече в естественото си русло (и да се съсредоточат върху уменията да наблюдават и разсъждават) те строят на пътя и диги и сложни лабиринти в съответствие с последно набелязания сценарий. Всичко завършва с това, че удоволствие не получават от самите отношения, а от това, че съответстват на желания образец.

   Същото е и с живота като цяло – в страха си да не извършим грешка и да не проживеем живота си неправилно, непрекъснато се опитваме да погледнем на страницата с готови отговори.

   А ако става дума за практически предписания и насоки по повод на отношенията или нещо друго, то едно предписание  е особено важно - да се откажем от всички леснодостъпни предписания за справяне или все пак ако ни е твърде страшно да увиснем в напълно неизвестното, то поне да ги сведем до минимум, пречупвайки ги през своя опит,  изключително държейки сметка за техния източник.

   Ако пък не ни достигне смелостта, то е ясно - колелото ще се върти, но все същото, познато и неудоволетворяващо ни или в най-добрия случай пълно с бутафорно удоволствие.