Постинг
11.06.2016 17:56 -
Привързаността като възможност и ограничение
Автор: psychway
Категория: Други
Прочетен: 536 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2016 18:51
Прочетен: 536 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 11.06.2016 18:51
Казват, че нещастни ни прави привързването. Но нали всичко важно и обещаващо в живота ни започва с привързаност? Къде е разминаването?
Наистина в първите етапи на духовно развитие, ако не сме достатъчно привързани към някого или нещо, въобще няма да ни се занимава с него. Тъкмо наличието на привързаност ни мотивира да се влагаме, да отдаваме от себе си в някаква дейност, връзки, отношения и т.н. Струва ни се, че ако не сме привързани, няма да можем да дадем всичко най-добро от себе си на любимия човек, любимото занимание, важните за нас хора и т.н. Изглежда ни, че можем да се занимаваме с нещо само „ако това е мое за винаги“ и, че не е възможно бидейки непривързан, човек да вложи душа. На този етап привързаността е важно условие и влагането е право пропорционално на нея – колкото повече си привързан, толкова повече се влагаш.
Останалия на този етап човек, обаче твърде често изпада в разочарования. От една страна, привързаността прокарва път към любимото и важното, мотивира за постижения, а от друга е налице вероятност, нейната прекомерност да го изолира, изтощи и в крайна сметка да доведе до безпътица и болезненост. И тук дозата отново е от значение.
Всяко духовно развитие е свързано със снижаване на привързаността. Ако на първите етапи тя е необходима и на човек му се струва, че може да обича и да се влага само в това, към което е привързан, на следващите постепено разбира, че е точно обратното. Случва се така, че колкото по-малко е привързан, толкова по-вече може да вложи енергия, усилия, емоции...... Човек освобождава потенциала си. Настъпва обрат - става способен да се занимава и сериозно да се отнася към нещата, оставайки непривързан.
Ако в началото има отдаденост (влагане) при пълно разтваряне (същевременно с това и опасност от пълно обезличаване), овладявайки привързаността, на последващите етапи човек може да се отдава, без да се разтваря, без да се загубва, запазвайки своята цялост.
Няма коментари