На пръв поглед изглежда много лесно да “слушаш” себе си, но вътре в нас е също толкова пъстро, интересно, пълно с противоречия и предизвикателства, колкото и извън нас. Човек непрекъснато води преговори със себе си и много често душата иска едно, тялото иска друго, ума иска трето. Вътре в нас непрестанно се опитва да вземе връх едно, второ или трето. Трудно е човек да се ориентира в какво да се вслуша. (Като добавим желанията на другите и чувството за вина, нещата стават още по-сложни.) Истината е, че докато не се установи някакъв относителен вътрешен консенсус и по някакъв начин и тялото, и душата, и ума не постигнат някаква степен на съгласие, трудно би се стигнало до пълна удоволетвореност, дори при най-малкото и елементарно решение. Но все пак остава въпроса кое да е водещото, в какво да се вслушваме най напред?
  Първото място, разбира се държи тялото. То е наш безпогрешен вътрешен барометър. Тялото винаги реагира. Винаги дава индикации, кое е добро или обратно, какво иска или какво не му се иска, кое одобрява и какво не одобрява.  Дори другите две субстанции - душата и ума да казват „да“, ако тялото реагира с отрицание (което на неговия език се изразява с някакво физическо неразположение, телесна симптоматика, болка) в крайна сметка, колкото и да не му се иска на човек, все пак ще му се наложи да се откаже от останалите две „да“-та и да го послуша.
  При отчитането на телесните сигнали, като вътрешни ориентири обаче има важни подробности.  Характерна за тялото е способността му да помни. Нещо повече – то настойчиво си иска това, което е получавало, това, с което е било „хранено“ дълго време. Ако човек го храни със захар продължително, то и утре ще иска захар.  Има обаче един съществен момент-ако престане да получава захар, тялото няма да престане да иска захар, поне още известно време. Ако човек започне да се занимава със спорт, тялото в един момент започва да иска, започва да търси спорт. Ако престане да го получава, с времето и то ще престане да иска да се занимава със спорт.
  У тялото има такава инерция. На теб ти се иска сладко, просто, защото по-рано,  дълго и много пъти си ял това сладко. И може в такъв момент да не го послушаш и да промениш нещо (ако ума казва друго) например да престанеш да ядеш сладко и тогава ще стигнеш до етап, в който няма да ти се иска сладко.  Или обратно, ако не си се занимавал със спорт, трудно ще ти се иска да се захванеш с тренировки (колкото и ума да казва, че това би било добре за теб) , но  ако известно време се позанимаваш със спорт, започва да ти се иска да спортуваш и тогава няма за какво да увещаваш ума (или душата си).
  Сигналите на тялото са прецизни вътрешни ориентири, а познаването на неговите особености – възможни пътища към вътрешно уравновесяване.
  Развиващият се човек постепенно се учи да уважава и слуша тялото си, да уважава и слуша душата си, да уважава и слуша ума си. Предизвикателството е в постигане на фините нива на  „договореност“ между тях. Постигната, обаче тя многократно повишава човешката сила и устойчивост.