Постинг
26.09.2015 10:47 -
За един друг прочит на философията
Автор: psychway
Категория: Други
Прочетен: 428 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2015 16:35
Прочетен: 428 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 29.12.2015 16:35
Продължавайки темата с изборите в живота и изкушението да бъдат избегнати стигаме до друг вид упойки – интелектуалните самозаблуждения. Когато престанат да действат старите психологически защити се измислят нови, още по префинени. В тази роля успешно могат да влязат красивите философски теории и мъдри разсъждения за безмислието на битието, отсъствието на граници между правилно и неправилно и други подобни теории. Като познание на мъдреците (във философията, езотериката и др.) е добре известно виждането, че човек няма много контрол над живота, както изглежда. А ако всичко е в божиите ръце, значи човек може да се поотпусне и да се удоволства – всичко ще се нареди от самосебе си. Но между мъдреца и обикновения човечец има голяма разлика. Боравенето на „не израстналия” човек с подобни концепции може да произведе само затруднения и усложнение на ситуацията му. Той трябва първо да изпълни задачите на своя етап от развитието, да отговори на собствените си въпроси, да поеме отговорностите на живота си, да еволюира и чак после да дълбае в тези финни теории....
Когато мъдрецът казва, че нищо няма значение, той има пълно право на подобно заявление, защото за него, ако гледа от своята висота това е истина. Но той е мъдрец – неговото възприятие се отличава от възприятието на обикновенния човек, който не може да види различието между нещата. За обикновенния човек, докато той още не е пораснал и помъдрял в достатъчна степен, света не е неутрален и вещите, нещата не са равнозначни едно с друго –така е устроено неговото възприятие.
Мъдрецът е такъв не защото е вярвал на други мъдреци, а защото бидейки „сляп“ не се е скривал зад виждащите и дълго време, докато зрението му не е започнало да се възстановява се е ориентирал напипвайки. За своя дълъг живот той е преминал през много, през своята закалка и това му дава право да разсъждава за тънките материи и красотата на безмисленото битие. Обикновенния човек, с неговото несъвършенно възприятие, успешно може да извлече от тези идеи само нови способи за оправдание. В този смисъл залитането към философията чудесно може да обслужи бягството от сблъсъка със себе си. Защо да взимам решения, ако всичко се случва от само себе си? Защо да избирам, ако всичко е в еднаква степен безмислено?
За човека, живеещ обикновен прозаичен живот – залитането в подобни материи е последен опит да се задържи там откъдето отдавна е трябвало да си тръгне. За разлика от мъдреца за него те са само умствена позиция, а не преживян опит. Не би могъл да се придържа към тези теории защото на практика не му е все едно. Опита да изравни в себе си черното и бялото по пътя на самоувещанията е обречен на провал. Остава му или да поеме отговорност за своето възприятие или да се убеждава че не вижда различия. Първото го принуждава да заеме една страна и да получи опит, който рано или късно ще го доведе до истинска мъдрост, второто – го изправя пред вътрешен конфликт и го разтърсва отвътре. За да се направи крачка напред е необходимо да се действа по всички дела осъзнато, да не се оставят собствените въпроси без отговори, в спорни ситуации да се заема ясна и твърда позиция, да се съблекат всички самозаблуди, да се слезе от небето на земята.
Няма коментари
