Блогът на psychway :: Родителските роли в живота на детето

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.11.2015 14:00 - Родителските роли в живота на детето

Автор: psychway Категория: Други

Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.12.2015 16:26

Безспорно фигурата на майката и бащата са основни при израстването на детето и формирането на детската психика. Възможно е тези роли да са поети от самите родители, в други случаи да се изпълняват от значими за детето възрастни, възможно e и поради ред обстоятелства и двете роли да бъдат поети от единия родител. Не е толкова важно кой изпълнява ролята на психологическите майка и баща, важни са специфичните взаимоотношения, които се формират с детето.
Ако се запитаме какво е нужно всъщност на децата – стандартния отговор, отговора, който веднага сме готови да дадем е обич, независимо през призмата на коя роля го казваме. От какво всъщност се нуждаят децата? И какво е действителното съдържание на тази толкова експлоатирана думичка?
Купуването на подаръци, демонстративните знаци на внимание, абсурдните „позволения“ и обещания нямат нищо общо с обичта, това са само ритуали на ухажване. Обичта не е поведение, обичта е чувство, то не може да се изрази в постъпки. (Чувството поражда отношение)
За жалост, тъкмо постъпките са се формирали като мярка за обич. И те се въвеждат като такава първоначално именно от родителската инстанция. Не рядко се случва следното - когато се държи „както трябва“, детето се възнаграждава, когато се държи неподобаващо – то „не заслужава“. Когато реагира съобразно родителските очаквания е „добро“, когато импровизира „лошо“. Етикетите често се слагат без да се вникне в мотивите на детето за една или друга негова постъпка, просто не отговарят на родителското възприятие и толкова. Това се формира като модел на взаимоотношение с околните и пренася в последващите контакти на детето. А всъщност криворазбраната „обич“ и подкрепа не са нищо друго освен средство за манипулиране на детето и формиране на удобство и комфорт в родителския свят (често натоварен с множество проблематика). И това не е всичко – именно детето се превръща в залога за щастие на възрастните - товар непосилен за неукрепналата детска психика.
Всъщност задачите на майчината и бащина роля са съвсем други. Ролята на майката е свързана с оказване на психологическа подкрепа, с научаване на детето да взаимодейства със своя вътрешен свят. А ролята на бащата е да подготви детето за оцеляване във външния свят, да бъде негов наставник (а не надзирател).
На детето е нужно здравословно общуване, а не криворазбрана обич. Именно общуването е този ценен опит, който му позволява да построи адекватно мнение за себе си и за своето място сред другите хора. Без добро и адекватно общуване то расте объркано.
Възприятието за самото себе си, детето формира въз основа на това как другите се отнасят към него. В този смисъл най-доброто, което може да даде човек на децата си е пълноценно общувне. Адекватното изпълнение на родителските роли е от съществено значение за детската психика и бъдещото справяне на детето.

Нагоре