v  За поддържане на здравословно равновесие в отношенията към другия човек е нужно да се отнасяме уравновесено, доброжелателно и дистанцирано.

Излишно мекото отношение, прекаленото обгрижване, пълното отдаване на другия го отпускат, разглезват, „извращават”, правят го капризен. Стига се до разваляне на отношенията. Излишно хладното и пренебрежително отношение отблъсква, плаши, невротизира и отново води до разпад на отношенията. Но ако отношенията изначало са изградени на точката на равновесие, където любовта и грижата са балансирани в ясни рамки и в границите на допустимото, нищо няма да застрашава отношенията и те само ще укрепват с времето. Необходимо е да се откажем от приказките за любовта и наложените стереотипи на тема кой на кого и с какво е длъжен в отношенията. Горното важи, както за отношението на мъжа към жената, така и обратното. Ако жената влиза в живота на мъжа, той е отговорен за поддържане на равновесието. Ако мъжа влиза в живота на жената, жената е тази, на която се пада да установи рамки за мъжа и да понесе отговорността за развитие на ситуацията и поддържане на равновесие.

v    Другия човек – особенно жената – винаги ще реагира на текущото емоционално състояние на мъжа, а не на думите, които произнася. Може мъжът хиляди пъти да каже „обичам те”, „ще се погрижа”, „разбирам те”, но ако при това е раздразнен или обиден, тези думи няма да имат никакъв смисъл. Ако действително обича и е загрижен, то няма да са необходими някакви думи за да съобщи това. В нормалните отношения, при нормален контакт между хората, думи не са нужни – всичко се разбира и без тях. Обикновено в подобни случаи с думите и обещанията се спекулира, те са нужни, само за да бъдат използвани в случай че е необходимо, като лостове за натиск.

v  Преди да се „изясняват отношения”, е необходимо двамата да бъдат в спокойно, уравновесено състояние, иначе преговори не са възможни – те се превръщат в бойни действия. Да се успокоят, означава действително и реално да го направят, а не на думи. Спокойствие означава, че няма обида, вина или раздразнение – чисто, трезво съзнание. Едва тогава може да се направи опит да се разбере какво се случва и за какво е необходимо да се договаря за в бъдеще. Обичайно обаче, договореностите се случват по време на скандали – не е учудващо, че после никой не ги съблюдава.

v  По отношение на лидерството във връзката: Всички женски истерии и капризи в отношенията – са резултат от недостатъка на лидерство от страна на мъжа. Ако мъжа сам не знае какво иска и не е готов да носи отговорност за вземане на решения, ролята на водещ се налага да се изпълнява от жената.

И още - жената не е длъжна да се подчинява на мъжа. Съвсем различно е когато сама пожелае да го направи и се чувства щастливо от това. Подчинението на жената е въпрос на доверие и доброволно предаване на инициативата на човека, който действително го заслужава, а не на претендента за ролята на цар.
Доверие и уважение поражда не физическата сила на другия, а духовната - твърдостта на характера и емоционалната независимост, които не могат да бъдат изобразени и изкопирани, трябва да бъдат притежавани.

v    Никой с нищо на никого не е длъжен и никой не е отговорен за нечие щастие,  никой не се е родил за да задоволява нечии капризи. Единственния, който може да ни направи щастливи сме самите ние.
 
   И не на последно място:
  Обичта е чувство, усещане на самия човек и то не зависи от постъпките, поведението, съгласието или несъгласието на другия. Любовта е вдъхновение, което другия предизвиква у  теб.... Не се определя от степента на взаимност, от разстоянието, от обстоятелства....ако човек обича, нищо и никой не е в състояние да му попречи да обича по простата причина, че любовта е чувство от неговия емоционален свят. А ако и другия изпитва същото– това вече е подарък. Един от многото, които животът прави.