Постинг
19.03.2016 11:57 -
Илюзии - за ползата от загубата
Автор: psychway
Категория: Други
Прочетен: 593 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2016 13:42
Прочетен: 593 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.03.2016 13:42
Много хора се чувстват нещастни, само защото са загубили нещо, което никога не е съществувало......
Какво губим, когато нашите илюзии се рушат? Какво се случва в този момент? Каква всъщност е фактическата загуба? Губи ли човек това, което е имал по-рано? Болката, безпомощността, загубата на вяра в живота са толкова силни, че едва ли много хора се замислят над отговорите, докато всичко това им се случва.
Цялата същност на илюзията е в това, че притежаваш нещо, което никога си нямал и което никога не е било? Какво тогава губим, когато илюзията се разбива? Губим някаква лъжлива увереност в нещо, което никога не е съществувало. В този смисъл, макар и болезнена, загубата на илюзия е нещо хубаво.
Оттърсвайки се от лъжливите знания и осъзнавайки реалността, такава каквато е, човек има възможност да вземе нещата в свои ръце, да вземе правилните за себе си решения.
Проблема всъщност не е загубата на илюзия (загубата на това, което никога не е било), а това, че човек продължава да бъде вкопчен в старото. Обратното би означавало да поеме отговорност, да определи сам посоката нататък.
Загубата на илюзии става трагедия само тогава, когато те не са загубени окончателно, когато продължаваме да се съпротивляваме на отпадането им. Тъкмо тогава се стига до загуба на перспективи и смисъл.
Всъщност именно разбиването на измамните представи, отваря вратите на реалния живот. Откривайки погледа си за истинността, човек не загубва живота и неговия смисъл. Само открива, че е сънувал пълноценен живот, изпълнен със смисъл. Но това е било илюзия и ако тя най накрая е изгубена, то той е на правилния път.
Разбиването на илюзии е винаги позитивен процес. Необходимо е само да им позволим да рухнат окончателно, а не да се опитваме да се върнем в съня. Вкопчвайки се в миналото, лишаваме себе си от всякакво бъдеще. Живота пред нас губи смисъл само в един случай – ако се вкопчим в това, което отдавна си е отишло. Истинският живот е зад пределите на илюзиите.
Във всеки случай и на всяко равнище, колкото и да е болезнена, загубата на илюзии е стъпка напред, преход на следващо ниво.
Какво губим, когато нашите илюзии се рушат? Какво се случва в този момент? Каква всъщност е фактическата загуба? Губи ли човек това, което е имал по-рано? Болката, безпомощността, загубата на вяра в живота са толкова силни, че едва ли много хора се замислят над отговорите, докато всичко това им се случва.
Цялата същност на илюзията е в това, че притежаваш нещо, което никога си нямал и което никога не е било? Какво тогава губим, когато илюзията се разбива? Губим някаква лъжлива увереност в нещо, което никога не е съществувало. В този смисъл, макар и болезнена, загубата на илюзия е нещо хубаво.
Оттърсвайки се от лъжливите знания и осъзнавайки реалността, такава каквато е, човек има възможност да вземе нещата в свои ръце, да вземе правилните за себе си решения.
Проблема всъщност не е загубата на илюзия (загубата на това, което никога не е било), а това, че човек продължава да бъде вкопчен в старото. Обратното би означавало да поеме отговорност, да определи сам посоката нататък.
Загубата на илюзии става трагедия само тогава, когато те не са загубени окончателно, когато продължаваме да се съпротивляваме на отпадането им. Тъкмо тогава се стига до загуба на перспективи и смисъл.
Всъщност именно разбиването на измамните представи, отваря вратите на реалния живот. Откривайки погледа си за истинността, човек не загубва живота и неговия смисъл. Само открива, че е сънувал пълноценен живот, изпълнен със смисъл. Но това е било илюзия и ако тя най накрая е изгубена, то той е на правилния път.
Разбиването на илюзии е винаги позитивен процес. Необходимо е само да им позволим да рухнат окончателно, а не да се опитваме да се върнем в съня. Вкопчвайки се в миналото, лишаваме себе си от всякакво бъдеще. Живота пред нас губи смисъл само в един случай – ако се вкопчим в това, което отдавна си е отишло. Истинският живот е зад пределите на илюзиите.
Във всеки случай и на всяко равнище, колкото и да е болезнена, загубата на илюзии е стъпка напред, преход на следващо ниво.
Отвъд недостижимостта на птиците
Тайната на Смисъла на Реалността
10 години мъж спасява изоставените котки...
Тайната на Смисъла на Реалността
10 години мъж спасява изоставените котки...
Няма коментари
