Постинг
03.10.2015 18:49 -
Клопката на жизнените стратегии
Автор: psychway
Категория: Други
Прочетен: 438 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2015 16:31
Прочетен: 438 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 29.12.2015 16:31
Колко често се случва човек да се придържа към една или друга жизнена стратегия.... и да се опитва настойчиво да и остане верен докрай ? Какво се случва обаче с вътрешния му баланс и вътрепсихичната енергия, когато това става с цената на всичко.
Ако разгледаме един обикновен пример от ежедневието, какъвто е поддържането на дома. Да предположим, че родителите са учили детето, че в къщи винаги трябва да е чисто и подредено, като по конец и всеки приличен човек трябва да чисти и подрежда дома, така че всяко нещо да е на мястото си. Ако това се е повтаряло достатъчно дълго време, в детето се задейства такава програма – „чисти или няма да те обичат“ или „колкото повече се стараеш, толкова си по-добър и повече ще те обичат“. Едва ли родителите са имали точно това обяснение в предвид. В болшинството от случаите те са наследили тази програма от своите родители и т. н. Веднъж задействана обаче, тя продължава да се изпълнява напред във времето и в съзнателните години на човека. И той хвърля всичките си ресурси за реализацията и с типичното си от детството старание. С всички сили се заставя да чисти дома до последната прашинка, напълно убеден, че това го правят добрите хора. И ако изведнъж се окаже, че не му се чисти започва да изпитва срам и угризения.
Случва се така, че в живота настъпват промени, някога нещо в човека се преобръща – изведнъж осъзнава, че чисти и подрежда дома до последна капка сили,тъкмо защото се бои от родителския гняв. Решава, че трябва да сложи край на това, че трябва да порасне, да се противопостави и заема точно обратната позиция – отказва се напълно от тази дейност. Екзалтиран от собственото си безочие и „хулиганщина“, започва да се любува на праха и бъркотията в дома, гордее се със себе си. Но след известно време, когато еуфорията затихне, същия този човек започва да изпитва добре познатия дискомфорт по повод бъркотията. Не желаейки да се предава, стиска зъби, прави се че не забелязва угризенията си – „та това са чужди убеждения, не трябва да се проявява слабост, трябва да се изкоренят до край“.
И ако по-рано е губел своята енергия за това да е съответен на родителските очаквания, сега губи същата тази енергия да се бунтува срещу тях.
Къде тогава е точката на равновесие? Как да постигне съгласие със себе СИ? Необходимо е изясяване на ИНДИВИДУАЛНАТА точка на баланс. За тази цел човек трябва да се научи внимателно да се вслушва в своите усещания. За хората, които до своите зрели години не са се научили да го правят би било трудно, но не невъзможно.
Да намери и почувства своя оптимум може всеки човек, стига да има желание и достатъчна мотивация да го направи. Трябва само без увъртания и уговорки да узнае своето собствено мнение по даден въпрос – да премине от придържане към дадена стратегия (която в болшинството от случаите е нечия друга, а не негова) към знание (собствено).
Отговора трябва да се търси в реално време и толкова пъти, колкото се налага.. Възникне ли съмнение („не е ли време да почистя?“) значи е дошло време човек да се влуша в себе си и да определи своя личен независим избор. И ако се окаже, че не е време, а след час въпроса възникне отново - да му отговори наново, така сякаш го прави за първи път.
Оптимума между две крайности е плаваща величина. И нашата задача е не да намерим един отговор завинаги, а в това да се научим да поддържаме динамично равновесие с готовостта ежесекундно да коригираме своето поведение в съответствие с външната и вътрешната ни ситуация.
И така за всяко нещо, за всеки въпрос, за всеяка ситуация – от най-незначителните, до най-важните в живота ни.
Няма коментари
